Смесване на езиците: живи срещи в дигитална рамка

“DIGITAL NATIVES” („цифрово грамотни по рождение“ – бел. a.) е партньорски проект между пет институции, членуващи в мрежата на Съюза на европейските театри: Фолкстеатър Виена, Комеди де Реймс, Театърът на Клуж, Шаушпил Кьолн и Националният театър на Северна Гърция. Изходна точка за тяхното сътрудничество е пиесата Concord Floral на Джордан Танахил, посветена на тийнейджърите и тяхното чувство за идентичност и общуване, влиянието на мнението на околните и технологиите. Петте театъра ще ползват пиесата, за да работят по нея с непрофесионални актьори в тийнейджърска възраст,  като поставят представление, или използвайки темите й като основа за провеждането на работни ателиета с тях. По време на репетициите,  театрите и въвлечените непрофесионални актьори ще развият и свой дигитален експеримент“ – гласи текстът, публикуван уебстраницата на страницата на Съюза на европейските театри, представящ този едногодишен проект.

Това, което цитираното проектно описание не споменава, а и като цяло обикновено не намира място в такъв вид представяния е, че въвлечените млади хора в проекта # digitalnatives2019 са вече 90: 15 в Кьолн, 40 в Солун, 10 в Клуж и 10 в Реймс. По време на репетиционния период във всяка държава, ежеседмично с тях работят петима театрални режисьори. Сега само си представете как тези пет различни групи млади хора се срещат всеки уикенд в сградите на театрите в петте града. Как вероятно често пъти работят по пиесата на Танахил едновременно (или пък не работят по нея въобще, но пак са заедно). Толкова близо и толкова далеч, в едно споделено театрално измерение, но в различни точки на географската карта. Поставени във виртуалната рамка на един проект, но раздалечени.

И ето, че идва един различен за всички уикенд, когато тийнейджърите се срещат за пръв път на живо във Виена. Срещата им е почти случайна, защото не е предвидена в първоначалния график на проекта, а се организира благодарение на спонтанна промяна в плановете, която Фолкстеатър приема да домакинства. Така една сутринта младите непрофесионални актьори участват в първото си работно ателие заедно, а вечерта присъстват на премиерата на Silver Surfers (активни потребители на интернет на възраст 50+ – бел. а.) – представление, поставено от екипа на Фолкстеатър с възрастни хора и техните внуци, отново като част от #digitalnatives19, за което може да прочетете повече в статията на Серджио Ло Гато.

Да станеш свидетел на първата среща на въвлечените в проекта тийнейджъри на живо след три вече състояли се премиери на Concord Floral във Виена, Кьолн и Реймс, и най-вече след като всички участници повече от половин година активно контактуват по между си, но по Скайп, определено e вълнуващо преживяване, което кара да се замислиш. А да се опише то, означава да се „zip”-не в думи за хора, които не са присъствали на тази жива среща. Фактът, че настоящият текст се публикува отново онлайн в списанието на Съюза на европейските театри, допълва тези пластове с още нюанси.

И така – една съботна сутрин през март, тийнейджърите се запознаха лично в една от репетиционните зали на Фолкстеатър. Целта на срещата им бе различните групи да добият представа как протичат работните ателиета във всеки град, какво са правили връстниците им до момента. С тази идея обучителите Саймън Уиндиш, Басам Гази, Найма Перло-Луйе работиха с всички участници по час, въвличайки ги в нещата, които обичайно до момента са правили с тийнейджърите в собствените си театри. Излишно е да отбелязвам, че в началото атмосферата бе скована. Повечето хлапета бяха срамежливи. Но едно от първите правила, което се установи в залата бе, че езиците трябва да се смесят. Както отбеляза един от присъстващите – първата пресечна точка между всички бе английският език, който не е майчин за никого, но пък бе езикът, на който всички в залата говореха. След това дойде езикът на тялото. Младежите бяха насърчени да стават все по-шумни, да преодолеят границите на неудобството, да се отворят за общуване един с друг. Да се погледнат в очите. Да станат отбор с някого и да се научат да проследяват погледа му/й, да разпознават смеха или плача му/й от разстояние. Част от децата се разиграха. Усещаше се, че бяха въвлечени и им ставаше все по-интересно. Бяха се изградили връзки помежду им, появи се въпросът за силата (и свръхсилите). Чрез споделени игри и упражнения се постигна синергията между присъстващите. Езиците феерично се смесиха. Атмосферата стана радостна и приповдигната. Магията на една интензивна среща на живо бе проработила.

И в този момент в ума на един страничен наблюдател възникват въпроси: в каква степен разговорите онлайн, предшествали тази жива среща бяха допринесли за положителното й протичане; и как ще се промени взаимодействието на тийнейджърите онлайн сега, когато вече се познават и лично; каква е вярната рецепта за смесването на езиците на дигиталната комуникация с този на директното общуване, така че резултатът да е апетитен и адекватен?

На следващия ден се състоя третата конференция от проекта # digitalnatives19, чийто фокус бе върху Големите данни, власт и достъп до знание, начини за постигане на дигитална зрялост. Разговорът бе модерирана от Корина Милборн, съавтор на книгата Change the Game. Wie wir uns das Netz von Facebook und Google zurückerobern. Нейни събеседници бяха Д-р. Сара Шпикерман-Хоф, Ангелика Аденсамер (адвокат и криминолог, консултант в организацията epicenter.works) и Стефани Вушиц.

По време на техния разговор бяха засегнати множество важни тези: събирането на данни и фактът, че всяка онлайн активност може да бъде проследена, което нарушава основното право на всеки да прави неща без да бъде наблюдаван, както и опасението, че така събраната информация се използва като средство за контрол и манипулация. Сред другите изказани опасения по отношение на съвременната дигитална ситуация бяха това, че принципът на функциониране на алгоритмите не е прозрачен и те често пъти имат склонност да преповтарят модели на неравноправие и дискриминация. Като възможно решение за справяне бе споменат модел, в който дигиталните процеси се движат отдолу-нагоре, защото  в момента те функционират точно по обратния начин: водещите играчи в полето като Фейсбук, Амазон и Гугъл са корпорации, които са частна собственост. В разговора се засегна и темата за сигурността на глобалната мрежа в Европа, чиято информация се съхранява на сървъри, находящи се в САЩ, докато държави като Русия и Китай развиват своя собствена мрежа.

И без дори за секунда да омаловажавам споменатите крайно важни теми, засегнати на конференцията, то ми се струва, че трябва да отбележим няколко по-общи тенденции, които се проявяват като цяло в говоренето за дигиталния свят и отношението ни към него. На първо място прави впечатление, че всъщност дебати по теми, свързани с близкото и по-далечното бъдеще се случват все по-често, което само по себе си ми се струва симптоматично . Също така доста често позициите в тези дебати биват само две (наблюдение, което определено не важи за конференцията, част от #digitalnatives19) – една страна, която защитава тезата, че напредъка на дигитализацията и на изкуствения интелект е нещо много хубаво и друга страна, която предлага аргументи, защото те са всъщност много лоши. И през цялото време дигиталният свят се представя като нещо отделно и самостоятелно, друг свят, несвързан с аналоговия живот, който е отвъд екраните на мобилните устройства.

А когато присъстваш на две събития – като срещата на тийнейджърите и последвалата конференция – в рамките на 24-часа, започваш да си мислиш, че е време да се захванем със формулирането на нова „златна среда“ по отношение на дигиталното и „реалното“, на начините за тяхното смесване като езици, постигането на баланс и осъвършенстването на тяхната етика. Защото дигиталното е тук и е част от аналоговото ни ежедневие, както и обратното. В нашия свят те се допълват и вероятно трябва да се опитаме да разбираме взаимоотношенията им още по-добре и по-задълбочено.

Което е още една причина с голямо любопитство да очакваме предстоящата четвърта конференция от проекта #digitalnatives19, както и Дигиталната фестивална нощ, с която той за завърши! Така че останете на линия и продължавайте да проверявате  conflict-zones.reviews редовно.